2.12.2017 г.

Опровержение: Украинският Патриарх Филарет даде пресконференция по повод диалога с РПЦ и уж „покайното” му писмо до нея

Патриарх Филарет
През последните дни български сайтове, в частност Двери на православието, разпространиха „новината” от руски източници  за уж „покайно писмо”, изпратено от Патриарх  Филарет до Архиерейския събор на Руската православна църква, който се провежда в Москва.

На 1 декември 2017 г. Святейший Патриарх Киивский и на всея Рус-Украйна Филарет даде пресконференция, на която направи изявление относно диалога с РПЦ по повод признаването на автокефална Украинска Църква. Пресконференцията се състоя в Киевската Патриаршия.

Публикуваме пълния текст на изявлението:

„Най-напред искам да ви благодаря, че сте се събрали днес в Киевската Патриаршия и че сте толкова много. Това означава, че въпросът, обсъждан на Архиерейския събор на Руската Православна Църква, е много важен. Мисля, че ви интересува най-вече въпросът: как стана така, че аз се обърнах към Московския Патриарх и към епископата на Руската Църква с предложение за помирение? Кой беше инициаторът на това? Ние или Московската Патриаршия?

Инициативата дойде от страна на Московската Патриаршия, при това не директно от Москва до Киев, а през Ню Йорк, тоест през Америка и чрез посредничеството на митрополита на Задграничната Руска Църква Иларион. В резултат на преговорите, които проведохме с него, аз организирах делегация за първоначалните контакти в Москва начело с ръководителя на Отдела за църковни връзки митрополит Иларион (Алфеев). Делегацията включваше архиепископ Иларион, протойерей Борис Табачек, настоятеля на Катедралата „Св. Володимир” /Главния катедрален храм на Киевската Патриаршия – б.пр./, както и нашия свещеник Богдан Згоба, който служи в Съединените американски щати, във Филаделфия.

Пресконференцията в Киевската Патриаршия

На тази среща бе повдигнат въпроса за помирението, тоест този въпрос прозвуча от страна на Московската Патриаршия, тяхно беше желанието да се постигне помирение с нашата Църква. Естествено, ние не искаме да враждуваме не само с Московската Патриаршия, а искаме да живеем в мир и разбирателство с всички Православни Църкви, и не само с Православните Църкви, а изобщо и с другите християнски Църкви, и с другите религии. Затова бяхме заинтересовани да постигнем разбирателство и помирение.

Но за да бъде постигнато това помирение, трябваше Москва, Московската Патриаршия да отмени наложеното ми през 1997 г. наказание – анатема. А преди него имаше и решение да ми бъде отнето архиерейското звание. Затова трябваше да се решат тези въпроси, защото помирение е невъзможно без молитвено единение и съвместно служене на Божествената литургия – това е първата стъпка към помирението.

И за да бъде отменено това прещение – на руски звучи така, трябва Архиерейският събор да го отмени, защото той го е наложил. И затова беше постигнато споразумение, че този въпрос ще бъде решен на Събора, свикан от Руската Църква. Но за да може Съборът да разгледа този въпрос, митрополит Иларион (Алфеев) ме помоли да напиша обръщение към Патриарха и епископата.

Отначало не бях готов за такова обръщение, но тъй като те настояваха, че то им е необходимо, че без него нито Синодът, нито Съборът не могат да разгледат тези въпроси, то аз написах това обръщение и в него подчертах, че ние също искаме помирение с Руската Православна Църква и заради това помирение съм написал обръщението. Това обръщение мисля, че го имате и можете да го прочетете от начало до край.
Писмото на Патриарх Филарет
Снимка: oleg-leusenko.livejournal.com 

Впоследствие  беше изпратена втора делегация за преговори: митрополит Димитрий, архиепископ Евстратий и архиепископ Иларион. Те предадоха това мое обръщение. Предмет на преговорите беше помирението и бъдещата автокефална Украинска Църква.

Естествено, ние искаме автокефална Украинска Църква, обединяване на всички Украински Църкви. /В Украйна съществуват Украинска Православна Църква – Киевска Патриаршия (УПЦ КП), която се бори за признаване на самостоятелна украинска църква, независима от Москва, и Украинска Православна Църква – Московска Патриаршия (УПЦ МП), лоялна към Москва – б. пр./ Защото знаете – ние непрекъснато говорим, че в Украйна имаме нужда от единна Поместна Православна Църква и за постигането на тази цел – създаването в Украйна на единна Поместна Православна Църква – ние поискахме това помирение.

Както знаете, помирение нямаше. Защо? Защото Съборът използва моето обръщение, за да го насочи не към помирение и решаване на въпроса за независимостта на Украинската Църква, а обърна нещата така, сякаш уж ние искаме да се върнем към Московската Патриаршия. Не ние, а те искат да се върнем.
Затова искам да декларирам твърдо: никакво покаяние за това, че аз съм избрал пътя на самостоятелната Украинска Православна Църква – не е имало, няма и никога няма да има.

Защо никога няма да се разкайвам за това? Защото Бог ни е дал държава, а щом Бог ни е дал държава, то в тази държава трябва да има и независима Православна Църква – това е аксиома.

Този път са изминали всички автокефални Църкви, като се започне от самата Руска Църква. Когато се създава Великото Московско княжество /през 1363 г. – б.пр./, скоро след това Москва поставя въпроса за отделяне от Киевската митрополия. Те не се отделят само от Константинополската Патриаршия, а се отделят и от Киевската митрополия, създават своя Московска митрополия и тази Московска митрополия обявяват за автокефална Църква.

Този път са извървели и другите автокефални Църкви, които са били подчинени на Константинополската Патриаршия – Гръцката (Еладската) Църква, Румънската, Българската, Сръбската Църкви. Те също навремето са били част от Константинополската Патриаршия, а впоследствие, след създаването на съответните държави, са се отделили от Константинополската Патриаршия. Тоест това е един известен на всички път за създаване на автокефални църкви.




Затова и след като Украйна стана независима държава (а аз тогава бях Предстоятел на Украинската Църква, която вече беше получила статус на самостоятелна църква с независимо управление), та тогава аз като Предстоятел на тази Църква имах правото да свиквам Събори на тази Църква, намирайки се в състава на Московската Патриаршия. А когато на 24 август /1991 г. – б. пр./ Върховната Рада обяви независимостта на Украйна и Съветският съюз се разпадна, тогава аз отначало на заседание на Свещения Синод, а след това и на Архиерейския Събор на Украинската Църква поставих въпроса, че ние вече живеем в независима държава и не ни е достатъчно да имаме Църква, макар и самостоятелна и с независимо управление, но в състава на Московската Патриаршия. Трябва ни пълна независимост, тоест автокефална Църква.

И тогава ние, като се ръководехме от каноничното право и по-точно от 34-то апостолско правило, според което всеки народ трябва да има свой главен епископ, решихме на Събора, че ние, украинците, имаме нужда от независима Църква. И за това гласуваха всички членове на Поместния Събор. Това не беше Архиерейски Събор, а Поместен Събор, тоест на него присъстваха архиереи, представители на всички епархии, на духовенството и миряните, представители на манастирите и духовните учебни заведения – фактически беше представена цялата Църква и всички единодушно подписаха постановление на Събора за необходимостта от автокефална Църква. С това постановление ние се обърнахме към Московския Патриарх и към руския епископат, за да ни издадат документ, че вече сме автокефална Църква. И вие вече знаете, че тогава започна една страшна борба. Борба да бъда отстранен от предстоятелското място и на мое място да бъде поставен Предстоятел, който да е послушен на Москва. И тази борба продължава вече 25 години.

Затова сега, когато ме потърсиха с въпроса за помирение, аз се съгласих, за да се помирим, обаче се обсъждаше автокефалната църква, а излезе съвсем друго. Излезе така, че нас отново искат да ни въвлекат в преговори за връщане към Московската Патриаршия. Затова искам да заявя не само на вас – журналистите, а най-вече на Московския Патриарх и Руския епископат, че Украинската Църква никога няма да се завърне в Московската Патриаршия.

Защо няма да се завърне? Защото имаме своя държава и както те в своята държава имат своя независима Църква, така и ние, украинците, искаме да имаме също такава независима автокефална Църква – както е в Русия, както е във всяка православна страна. И затова връщане няма да има никога. А единна Украинска Поместна Църква ще има, след време, но ще има. Ще има, защото има украинска държава и съществува апостолското правило, че един народ трябва да има свой главен епископ.

Виждате ли как лъже Москва, на нея не може да й се вярва. Спомнете си – когато Украйна се отказа от ядреното оръжие, Русия се обяви за гарант на нашия суверенитет. Изпълни ли своето обещание като гарант? Не само че не го изпълни, но и завзе Крим, започна война в Източна Украйна – и  това го направи гарантът на нашия суверенитет!

Същото става и в църковната сфера. Поискаха от нас обръщение, за да бъде постигнато помирение, тоест молитвено единение, а всъщност отново ни скланят да се върнем под омофора на Московския Патриарх. Ще повторя още веднъж – това няма да стане! Ние вярваме, че ще дойде времето, когато Господ ще създаде такива условия, че те, без да имат желание за това, ще се съгласят да има автокефална Украинска Православна Църква. А ние ще продължаваме да следваме същия този път, по който вървяхме 25 години – ще укрепваме Украинската Православна Църква и ще служим на украинския народ и на украинската държава. Защото без украинската държава не може да има автокефална Украинска Църква и обратно – без независима Украинска Църква не може да има украинска държава.




Сега искам да ви обърна внимание и на постановленията на Събора, които се отнасят да Украинската Православна Църква – Московска Патриаршия. Там има една точка, която е от голямо значение – в нея се казва, че тази църква се ръководи от Киев, а не от Москва. Но нека всички знаят, че това не е истина, че това е поредната лъжа, адресирана не само до епископата на Украинската Църква, духовенството и вярващите, но и до обществото като цяло.

В Киев не съществува никакъв център на тази Църква, центърът й се намира в Москва. Митрополит Онуфрий /предстоятел на УПЦ МП – б.пр./ къде седи отдясно на Патриарха – в Киев или в Москва? Ако центърът е в Киев, защо Митрополит Онуфрий  е в Москва? Ако центърът е тук, защо Москва назначава комисия за преговори с Киевската Патриаршия в Москва, а не в Киев? Москва назначава украинския Лугански митрополит Митрофан, както и Антоний, Федор – та това са украински епископи, защо са назначени от Москва, защо не ги назначава Киев, ако в Киев е центърът.

Затова твърдението, че центърът на тази църква е в Киев, а не в Москва, е лъжа. И нека не лъжат народа си, а и Върховната Рада нека не лъжат.
Защото във Върховната Рада в момента се обсъжда законопроект, в който има член относно Църквата, чийто център се намира в страна – агресор срещу Украйна. И те се страхуват да не легне върху тази църква петно, че това е Църква на страна – агресор. И сега казват „не е в Москва центърът, а е в Киев”, за да не бъде приет този закон. 

Но ние ще настояваме законът да бъде приет, защото наистина Украинската Православна Църква – Московска Патриаршия се управлява не от Киев, а от Москва. Защото къде се намират те сега? В Москва. Защо са там, ако центърът им е в Киев? Другите автокефални Църкви нямат свои представители в Синода на Руската Православна Църква, а защо Украинска Църква /УПЦ МП – б.пр./, ако е наистина самостоятелна и независима, има свои членове в Руския Синод? Това доказва тяхната зависимост, както и това, че центърът на тази Църква всъщност се намира в Москва.”


Текстът е подготвен от дякон Михаил Омелян


-------------------------------------------------------------------------

Изследване на тема Украинската Православна Църква - разкол и борба за независимост


Няма коментари:

Публикуване на коментар