21 ноември – Ден на достойнството и свободата (снимки, видео)

На 21 ноември Украйна отбелязва Деня на достойнството и свободата по повод на две знакови събития в най-новата украинска история: така наречените Оранжева революция (2004 г.) и Революцията на достойнството (2013 г.).

Денят на достойнството и свободата е установен с указ на президента на Украйна Петро Порошенко от 13 ноември 2014 г.

Целта на въвеждането на тази паметната дата е да се предостави на настоящите и бъдещите поколения обективна информация за съдбовните за Украйна събития от началото на XXI век, както и да се отдаде дължимото уважение на патриотизма и смелостта на гражданите, отстоявали защитата на демократичните ценности, свободите и правата на човека, националните интереси на Украйна и нейния европейски избор.

На 22 ноември 2004 година започва Оранжевата революция – общонационални протести, митинги и други акции на гражданско неподчинение, които продължават до 26 декември. Това е времето на поредните президентски избори, при които на балотаж отиват Виктор Янукович и Виктор Юшченко. Последна капка в недоволството на активната част от украинското общество става обявяването на резултатите от балотажа – след многобройни фалшификации при гласуването и преброяването на гласовете  (включително използването на транзитен сървър, през който данните преминават и се обработват, преди да попаднат в ЦИК) за победител в изборите е обявен Виктор Янукович.

Украинците за пръв път излизат масово на Майдана в центъра на Киев (Майдан незалежности – Площад на независимостта), масови протести има и във всички големи украински градове, като в крайна сметка е извоювано повторно провеждане на изборите, които са спечелени от Виктор Юшченко.

След една година, през ноември 2005 г., Юшченко въвежда с указ Ден на свободата.

Този празник остава по-скоро формален, тъй като по време на президентството на Юшченко украинците са по-скоро разочаровани от него и като цяло от „новата власт”, която не оправдава повечето от очакванията на хората.

До голяма степен апатията и обезверяването на украинците допринасят за това, че при следващите президентски избори Виктор Янукович все пак става президент на Украйна (в борба за президентския пост с Юлия Тимошенко).

С указ от 30 декември 2011 г. Янукович отменя Деня на свободата.

Вечерта на 21 ноември 2013 година в Киев на Майдан Незалежности започват да се събират протестиращи срещу действията на правителството на Николай Азаров, който обявява, че отказва да продължи подготовката за подписването на Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС. 

Първите, излезли на протест вечерта на 21 ноември 2013 г.

Броят на протестиращите расте с всеки час.

Първоначално това са няколко десетки души, постепенно броят им се увеличава, а на 24 ноември в центъра на Киев вече около 100 000 украинци протестират срещу решението на властта за отказ от евроинтеграцията, което автоматично означава обратен завой към Русия във външнополитическата, икономическата и всички останали сфери на обществения живот.

Към протестната акция се присъединяват и други градове. В медиите и социалните мрежи тази митинги са наречени „Евромайдан”. 

Евромайдан в Донецк

Започва общонационална студентска стачка, а на 29 ноември Евромайданът издига категорични искания за отставка на правителството и предсрочни парламентни избори, като протестите в Киев и други украински градове продължават.

Късно вечерта на 30 ноември властта за първи път използва сила, като разгонва протестиращите в центъра на Киев студенти и други граждани. 

На следващия ден Майданът вече е тесен за протестиращите, в Киев пристигат много хора от други градове, започват да се появяват палатки, да се издигат барикади.

Протестът става все по-многоброен и радикален, като проевропейската риторика отстъпва място на решителното отхвърляне на действащото проруско правителство и действащия президент Янукович. Властта не е готова за компромиси, а протестите продължават при минусови температури и през декември, януари и февруари, като са наречени от самите украинци „Революция на достойнството”.

Най-кървавите дни на Революцията на достойнството са 18-21 февруари. В центъра на Киев мирният дотогава протест прераства в кървави стълкновения, след като срещу протестиращите е открита стрелба, на Хрешчатик е подпален Профсъюзният дом, убити са десетки протестиращи, които са наречени Герои на Небесния отряд (по аналогия с отрядите за самоотбрана, организирани по време на Майдана).

През нощта на 21 срещу 22 февруари Янукович бяга от Киев в Харков, след това в Крим, откъдето напуска Украйна и се установява в Ростов на Дон, Русия. Николай Азаров и другите министри от правителството, председателят на Службата за сигурност на Украйна и много други висши длъжности лица също спешно заминават за Русия.

Украйна остава без президент и правителство, като в този момент продължава да действа законно избран на избори през 2011 г. парламент. Той избира изпълняващ длъжността президент и насрочва нови президентски избори за май 2014 г.

Този уникално сложен и тежък момент в най-новата история на украинската държава е използван от Русия за анексирането на Крим и въоръжената експанзия в Донбас.

А всяка година оттогава на 21 ноември украинците почитат всички, загинали и живи, предпочели достойнството и свободата пред всичко останало.